Post by Owain on Jun 21, 2024 18:51:35 GMT
На 17 юни 1821г., загива геройски, в сражение с отоманлии, в битката при Скулен, Молдова, (на река Прут )- Стоян, наречен Индже войвода. Един от най-прославените български хайдути. Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и смелост. Според предание се е опитал да организира бунт срещу турците в началото на XIX век. Най-значителна негова проява е участието му през 1810г. с Бимбеловци, в заговор за основаване на българска самостоятелна държава в Странджа. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от 1821г. като хилядник, заедно с Кара Кольо.
Истинското му име е Стоян. Получава прякора си Индже (от турскиото ince, тънък) вероятно по времето когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на феодалните междуособици в Отоманската империя от края на ХVIII век.
Според някои автори (Боев, 1956) родното село на Индже е Доганджа (днес на територията на Турция, близо до българското село Капитан Андреево).Според друга версия, описана в „Индже еничарина“ (2006г.) от Денис Гийо, Стоян е родом от селата северно от Бакаджика. Според последните проучвания на доцент Милю Петров и Янка Велкова Милчева(1939-2011), Стоян Индже войвода е роден в с. Попово (Папазкьой), община Болярово, от малък останал сирак, майка му се омъжва повторно в Сливен, за това се смята, че той е роден в Сливен. На 7-годишна възраст е даден от втория си баща в школата за еничари в Цариград, където получава прозвището си заради фигурата си и големите си способности на боец. Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за главатар.
По-късно се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Байрактар му е бил Кара Кольо Омарчалията.
През 1806г. заминава за Молдова, където служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир.
За Индже войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът на войводата вдъхновява Йордан Йовков за разказа му "Индже" (1926) от цикъла "Старопланински легенди".
Индже войвода в литературата:
1. Повестта "Кърджалията" на А.С. Пушкин 1834г.
2. Разказът "Индже" на Йордан Йовков, 1926г.
3. Романът "Индже Войвода" на Константин Петканов, 1935г.
4. Сборникът "Песни за Индже войвода", съставител Тодор Моллов
5. Сборникът "Народни песни за Индже войвода", Милю Петров
6. Стихотворението "Индже" на Петя Дубарова
7. Повестта "Индже" от Ема Йончева
8. "Индже еничарина" от Денис Гийо.
Асен Виденов
Истинското му име е Стоян. Получава прякора си Индже (от турскиото ince, тънък) вероятно по времето когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на феодалните междуособици в Отоманската империя от края на ХVIII век.
Според някои автори (Боев, 1956) родното село на Индже е Доганджа (днес на територията на Турция, близо до българското село Капитан Андреево).Според друга версия, описана в „Индже еничарина“ (2006г.) от Денис Гийо, Стоян е родом от селата северно от Бакаджика. Според последните проучвания на доцент Милю Петров и Янка Велкова Милчева(1939-2011), Стоян Индже войвода е роден в с. Попово (Папазкьой), община Болярово, от малък останал сирак, майка му се омъжва повторно в Сливен, за това се смята, че той е роден в Сливен. На 7-годишна възраст е даден от втория си баща в школата за еничари в Цариград, където получава прозвището си заради фигурата си и големите си способности на боец. Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за главатар.
По-късно се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Байрактар му е бил Кара Кольо Омарчалията.
През 1806г. заминава за Молдова, където служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир.
За Индже войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът на войводата вдъхновява Йордан Йовков за разказа му "Индже" (1926) от цикъла "Старопланински легенди".
Индже войвода в литературата:
1. Повестта "Кърджалията" на А.С. Пушкин 1834г.
2. Разказът "Индже" на Йордан Йовков, 1926г.
3. Романът "Индже Войвода" на Константин Петканов, 1935г.
4. Сборникът "Песни за Индже войвода", съставител Тодор Моллов
5. Сборникът "Народни песни за Индже войвода", Милю Петров
6. Стихотворението "Индже" на Петя Дубарова
7. Повестта "Индже" от Ема Йончева
8. "Индже еничарина" от Денис Гийо.
Асен Виденов