|
Post by Pathfinder on Aug 11, 2023 22:47:45 GMT
Мига благославям
Мига благославям, когато с очи я открих,
живота ми, тялото тя начаса подчини,
тъй своите мисли и чувства докрай ѝ дарих,
защото получих в отплата безброй добрини.
Не мога в сърцето си да се откъсна от нея,
това тя извърши с безкрайно добра красота
и своята алена, вечно засмяна уста.
Все нея, прекрасната дама, съзирам в ума си,
замайват ме невинността, любовта, добротата,
дано са щастливи за двама ни дните ни къси,
за най-благородната милост копнее душата.
За дивната радост, от нея дарена, ще пея,
това тя извърши с безкрайно добра красота
и своята алена, вечно засмяна уста.
ок. 1210ж
|
|
|
Post by Pathfinder on Aug 11, 2023 22:56:33 GMT
ПОД ЛИПАТА Там, под липата сред полето, където сбра ни любовта, покрай гората, при дерето ще видиш смачкани цветя. В долината с кръшен глас, тандарадай, славей пееше над нас. Бързах за среща, да сме двама, че чакаше ме моят драг. Той ме посрещна като дама, щастлива бях до сълзи чак. Сто целувки ми дари, тандарадай, ей, устата ми гори! В миг ме направи най-блажена в постеля пъстра от цветя. С радост ще слави откровена, дошлият тука заранта, зърнал розите в прехлас, тандарадай, дето съм лежала аз. Ако говори, боже чуден, от срам ще вляза в гроба, ой! С мене що стори моят възлюбен, ще знаем само аз и той. Малка птичка в оня лес, тандарадай, пази тайната ни днес. 1205 liternet.bg/publish15/v_fogelvaide/pod_lipata.htm
|
|