Post by Yogavatar सौन्दर्य on Mar 18, 2024 12:42:20 GMT
Огънят на Прасветлината е зачатието на Сърце на Абсолютно неназован огън. Такова Сърце предхожда Духа.
То е призваното сърце на Саможертвата.
То е сърцето на Огънят.
Сърцето на Феникса.
Огнено сърце, което с първият си удар е способно да пресътворява.
То е усилващо, безпределно сърце, което е родено в тайно неназован Огън, който гори в Прасветлината. Това Сърце е елексир.
То е способно да излъчи първопричина.
За да има живот, който осмисля Любовта, Бог милостиво е допуснал това сърце да се зароди.
Прасветлината се е пожертвала, и е изгубила своята непознаваема природа във вечният древен пламък, за да се преобразува в сърцето на Древното начало като Огненото сърце на Саможертвата.
Това е Първото сърце, но то е Всеобхващащото сърце. То е аскеза. Абсолютно смирение.
Сърцето, за което говоря е изначална идея.
Това Сърце може да сътворява и да трансформира светове.
То е благословено да ражда* от себе си и други сърца.
С него може да се свързват всички сърца, които са пили от елексира на Безсмъртната Истина, и са получили причастие в Несътвореността, в Нищото.
Там където не греят слънца и не настъпва нощ душите, които са облечени в дрехата на Неведомото и излъчват мистерията са познали това сърце, защото то е Божествено.
Залезите съдържат компонента от Огънят на Незнайния, заради своята първичност.
Защото новият ден, новият миг, новият дъх не може да съществува, ако не гори тайният огън на залеза.
Въжделенията на душите е Божията Земя.
Висшето сърце е Светлинен компас на Висшата душа. Висшата душа населява Божията земя, която за душата е копнеж.
В древната душа изгрява единствено Божествено слънце.
Сърцето влива жизнената си сила в душата, и й дава тласък, за да расте. Да разгори божественото си слънце.
За душата това е дълъг етап на свързване през усещанията на сетивността си, за да прегърне свещено своят Създател, тя трябва да се пренася през плътности и ефири, да изгради устойчивост, за да придобие сила, която е по-висша от енергията, огнена сила която я прави цялостна, за да успее да достигне до своят божествен хоризонт. Простора. Божията Земя.
Общението с Христос е посредством просторите на такова Сърце..
Като първично това Сърце е чистота, родена чрез изгаряне в прасветлината и в прамрака на мистичният Огън на древното познание за семейството и произхода на огънят, който носи в себе си тайни символи, като печата на Всемира, белега на Бялото Божествено братство, с които да се назове и да се събуди отново в трепета му, но словото не може да го изрече.
За Висшата душа този символ е огнен.
Този Огън е необясним, затова тази среща може да се преживее от единици съзнания.
Светлина и мрак на първичност са изтлели в него, за да се възроди такова сърце.
Днес това сърце се е възнесло, и е възкръснало от жаравата на Саможертвата.
Саможертвата е тайната на сърцето. Саможертвата е тих дълбок миг.
Саможертвата е благословия за призваният дух.
Тя е готовността на душата да скочи в огньовете на чистият дух безотказно, като тотално в плача на ангелите дори, саможертвеното сърце действа безрезервно и отдадено в Любовта към Истинния. В звездният простор на такова съзнание не може да има програмиране, даже от най-висш порядък. Саможертвата на сърцето не познава програмирането, защото това е сила над енергията.
То е сила над любовта като познание. То не е избор в различаването. То е Божествен досег.
Бог приема саможертвата на такова сърце, заради неговата съкровенна изповед, и го превръща в инструмент на тотално преображение. Дава му ореола на Силата, и то става Тоталното сърце на Истината.
Саможертвата и истината са тайнството на Мистичният огън, те съставляват елементите на неговата Първична сила, а сърцето на този огън е Сърцето, излъчило Прасветлината.
Саможертвата е всеки дълбок огън. Тя е Огънят и на светлината и на мрака като абсолютен и единствен път на тоталното си предаване в любовта към Единния.
Саможертвеното сърце е съзидателна светлина, лъч без начало и без край. То пронизва материята, като излъчва мистерия, без време, защото времето за него е само идея.
Такова Сърце, в което образа за Феникса се оживотворява, Бог влага цялата си Сила, и сътворява Предверието на Първичните Светове. То е портал на Вездесъщото.
Онзи, който извършва Саможертвата мълчаливо вече е стъпил там. Той е придобил ореола на търпението, и влиза в силата си, неподвалстна на енергията.Той има място в полето на Вечния. Той е допуснат да провиди с очите на Слънцето...
Там може да свети само такова сърце и да влезе само такъв дух.
Сара Сахара-Простора не е сърцето, а захвата на единното огнено семе, посяването на Любовта от Бога в него(сърцето), излязла от Първоизточника като истина за живот, в който сияе възторга на Бог от творението Му.
Друга истина няма, всичко друго се разтваря в Нищото.
Бездната на Любовта.
Сърцето на Феникса.
Очите на Пламъка са покана да надскочим сетивността на усещанията си, и да провидим в свръхсетивността на Сърцето.
Саможертвеното сърце вечно слави Бога. Но това не е онази слава, която познава егото.
А духа, който е заложен в него, то пее за Бога, то прославя Името му, защото носи Божият дух, с привнесената есенция в него.
Това е песента на Сърцето, което е благодарно. Сърцето, което озвучава Истината. Концертите на Тишината.
Такава Саможертва диша Прамистерията.
Когато Огънят на непознатото изгаря в Прасветлината-това е печата на Безсмъртието.
Когато в този неназован Огън изгаря древният мрак, Духа придобива свръхСила, която съгражда и възпитава СвръхЧовека.
Саможертвата на такова сърце има силата да претопи даже древно зло.
Така се реди Първичният ребус на дълбоката изначална връзка със сърцето, което е първенец, предчувствието, предхождащо всичко древно.
Който се е свързал с тази връзка в себе си, и му заговори древен Глас, да знае че Бог го е пречистил, и Е отворил в Него тайните Си вратички, за да извърши тази велика саможертва на Прасветлината, заложена в сърцето на мистика му.
На земята предстои да се роди сърцето, което намира проявление като единнна жива верига, чрез нашето съзнание, чрез нашата вибрация, сензитивност, памет, изначалност. Всички ние сме тази верига. Всички ние сме свързани с космическите всемирни процеси и събития във Вселената като едно общо творение.
Това е жива вода, жив огън, жива истина за всеки, който излъчва сърцето.
В нашата епоха предстои едно такова висше сърце да се възроди като начало.
То ще обхване много други съзнания впоследствие.
Свръхчовека ще се проЯви.
Речта ми може да е непонятна, но думите ми ще засияят в пространството на душата.
Позволението на Бог да се прояви силата на сърцето е доказателство за Милостта и любовта Му към душата. Към човека.
Сърцето, което е милостиво е път към свободата.
Всички днес сме приели Причастието, но все още сме частично свободни.
Всички са отпили от свещеният Граал на Истината, но не помнят за това.
Важно е да се помолим тази връзка с нашата вътрешна Висша сила да се възроди.
Огънят, в който изгаря и светлина (и мрак) и в него се ражда сърцето на Феникса,
не е просто Огън..
Божията земя е страната на възнеслата се душа. Земята е видима и невидима, в зависимост от взора, защото съществува и в двата свята.
В сърцевината си нещата са много по- дълбоки, и по-мистични. Дотолкова, че не може да се изрекат. Затова се премълчават.
Саможертвата ❤
Свръхчовека ♾
Както и да го изговорим..
Това е приемствеността и живота в непознатото абсолютно Божествено Творение, наречено единно Сърце, родено от сливането на висши древни енергии.
Над тези висши енергии сияе върховна сила.
Сила, която разбулва тайната на Сърцето.
Мистерията на сърцето, което знае тайната на Саможертвата..
Връзката, която не може да бъде прекъсната. Най-красивото потайнство.
Саможертвата, която носи Свобода. ❤
Селена Азария Одина
То е призваното сърце на Саможертвата.
То е сърцето на Огънят.
Сърцето на Феникса.
Огнено сърце, което с първият си удар е способно да пресътворява.
То е усилващо, безпределно сърце, което е родено в тайно неназован Огън, който гори в Прасветлината. Това Сърце е елексир.
То е способно да излъчи първопричина.
За да има живот, който осмисля Любовта, Бог милостиво е допуснал това сърце да се зароди.
Прасветлината се е пожертвала, и е изгубила своята непознаваема природа във вечният древен пламък, за да се преобразува в сърцето на Древното начало като Огненото сърце на Саможертвата.
Това е Първото сърце, но то е Всеобхващащото сърце. То е аскеза. Абсолютно смирение.
Сърцето, за което говоря е изначална идея.
Това Сърце може да сътворява и да трансформира светове.
То е благословено да ражда* от себе си и други сърца.
С него може да се свързват всички сърца, които са пили от елексира на Безсмъртната Истина, и са получили причастие в Несътвореността, в Нищото.
Там където не греят слънца и не настъпва нощ душите, които са облечени в дрехата на Неведомото и излъчват мистерията са познали това сърце, защото то е Божествено.
Залезите съдържат компонента от Огънят на Незнайния, заради своята първичност.
Защото новият ден, новият миг, новият дъх не може да съществува, ако не гори тайният огън на залеза.
Въжделенията на душите е Божията Земя.
Висшето сърце е Светлинен компас на Висшата душа. Висшата душа населява Божията земя, която за душата е копнеж.
В древната душа изгрява единствено Божествено слънце.
Сърцето влива жизнената си сила в душата, и й дава тласък, за да расте. Да разгори божественото си слънце.
За душата това е дълъг етап на свързване през усещанията на сетивността си, за да прегърне свещено своят Създател, тя трябва да се пренася през плътности и ефири, да изгради устойчивост, за да придобие сила, която е по-висша от енергията, огнена сила която я прави цялостна, за да успее да достигне до своят божествен хоризонт. Простора. Божията Земя.
Общението с Христос е посредством просторите на такова Сърце..
Като първично това Сърце е чистота, родена чрез изгаряне в прасветлината и в прамрака на мистичният Огън на древното познание за семейството и произхода на огънят, който носи в себе си тайни символи, като печата на Всемира, белега на Бялото Божествено братство, с които да се назове и да се събуди отново в трепета му, но словото не може да го изрече.
За Висшата душа този символ е огнен.
Този Огън е необясним, затова тази среща може да се преживее от единици съзнания.
Светлина и мрак на първичност са изтлели в него, за да се възроди такова сърце.
Днес това сърце се е възнесло, и е възкръснало от жаравата на Саможертвата.
Саможертвата е тайната на сърцето. Саможертвата е тих дълбок миг.
Саможертвата е благословия за призваният дух.
Тя е готовността на душата да скочи в огньовете на чистият дух безотказно, като тотално в плача на ангелите дори, саможертвеното сърце действа безрезервно и отдадено в Любовта към Истинния. В звездният простор на такова съзнание не може да има програмиране, даже от най-висш порядък. Саможертвата на сърцето не познава програмирането, защото това е сила над енергията.
То е сила над любовта като познание. То не е избор в различаването. То е Божествен досег.
Бог приема саможертвата на такова сърце, заради неговата съкровенна изповед, и го превръща в инструмент на тотално преображение. Дава му ореола на Силата, и то става Тоталното сърце на Истината.
Саможертвата и истината са тайнството на Мистичният огън, те съставляват елементите на неговата Първична сила, а сърцето на този огън е Сърцето, излъчило Прасветлината.
Саможертвата е всеки дълбок огън. Тя е Огънят и на светлината и на мрака като абсолютен и единствен път на тоталното си предаване в любовта към Единния.
Саможертвеното сърце е съзидателна светлина, лъч без начало и без край. То пронизва материята, като излъчва мистерия, без време, защото времето за него е само идея.
Такова Сърце, в което образа за Феникса се оживотворява, Бог влага цялата си Сила, и сътворява Предверието на Първичните Светове. То е портал на Вездесъщото.
Онзи, който извършва Саможертвата мълчаливо вече е стъпил там. Той е придобил ореола на търпението, и влиза в силата си, неподвалстна на енергията.Той има място в полето на Вечния. Той е допуснат да провиди с очите на Слънцето...
Там може да свети само такова сърце и да влезе само такъв дух.
Сара Сахара-Простора не е сърцето, а захвата на единното огнено семе, посяването на Любовта от Бога в него(сърцето), излязла от Първоизточника като истина за живот, в който сияе възторга на Бог от творението Му.
Друга истина няма, всичко друго се разтваря в Нищото.
Бездната на Любовта.
Сърцето на Феникса.
Очите на Пламъка са покана да надскочим сетивността на усещанията си, и да провидим в свръхсетивността на Сърцето.
Саможертвеното сърце вечно слави Бога. Но това не е онази слава, която познава егото.
А духа, който е заложен в него, то пее за Бога, то прославя Името му, защото носи Божият дух, с привнесената есенция в него.
Това е песента на Сърцето, което е благодарно. Сърцето, което озвучава Истината. Концертите на Тишината.
Такава Саможертва диша Прамистерията.
Когато Огънят на непознатото изгаря в Прасветлината-това е печата на Безсмъртието.
Когато в този неназован Огън изгаря древният мрак, Духа придобива свръхСила, която съгражда и възпитава СвръхЧовека.
Саможертвата на такова сърце има силата да претопи даже древно зло.
Така се реди Първичният ребус на дълбоката изначална връзка със сърцето, което е първенец, предчувствието, предхождащо всичко древно.
Който се е свързал с тази връзка в себе си, и му заговори древен Глас, да знае че Бог го е пречистил, и Е отворил в Него тайните Си вратички, за да извърши тази велика саможертва на Прасветлината, заложена в сърцето на мистика му.
На земята предстои да се роди сърцето, което намира проявление като единнна жива верига, чрез нашето съзнание, чрез нашата вибрация, сензитивност, памет, изначалност. Всички ние сме тази верига. Всички ние сме свързани с космическите всемирни процеси и събития във Вселената като едно общо творение.
Това е жива вода, жив огън, жива истина за всеки, който излъчва сърцето.
В нашата епоха предстои едно такова висше сърце да се възроди като начало.
То ще обхване много други съзнания впоследствие.
Свръхчовека ще се проЯви.
Речта ми може да е непонятна, но думите ми ще засияят в пространството на душата.
Позволението на Бог да се прояви силата на сърцето е доказателство за Милостта и любовта Му към душата. Към човека.
Сърцето, което е милостиво е път към свободата.
Всички днес сме приели Причастието, но все още сме частично свободни.
Всички са отпили от свещеният Граал на Истината, но не помнят за това.
Важно е да се помолим тази връзка с нашата вътрешна Висша сила да се възроди.
Огънят, в който изгаря и светлина (и мрак) и в него се ражда сърцето на Феникса,
не е просто Огън..
Божията земя е страната на възнеслата се душа. Земята е видима и невидима, в зависимост от взора, защото съществува и в двата свята.
В сърцевината си нещата са много по- дълбоки, и по-мистични. Дотолкова, че не може да се изрекат. Затова се премълчават.
Саможертвата ❤
Свръхчовека ♾
Както и да го изговорим..
Това е приемствеността и живота в непознатото абсолютно Божествено Творение, наречено единно Сърце, родено от сливането на висши древни енергии.
Над тези висши енергии сияе върховна сила.
Сила, която разбулва тайната на Сърцето.
Мистерията на сърцето, което знае тайната на Саможертвата..
Връзката, която не може да бъде прекъсната. Най-красивото потайнство.
Саможертвата, която носи Свобода. ❤
Селена Азария Одина